Свързващо вещество за CO₂ от каменен прах!

February 16, 2026

Справяне със затоплянето с каменен прах

Чрез масово „торене“ на земеделски земи с натрошена скала бихме могли да премахваме големи количества въглерод от атмосферата. На теория.

За да се ограничи глобалното затопляне до два градуса по Целзий, вече не е достатъчно да спрем емисиите на парникови газове до 2050 г. Ще трябва и да премахваме въглерод от атмосферата. Чрез разпръскване на фин натрошен камък върху земеделските почви бихме могли да премахваме от половин до два милиарда тона _CO2 от въздуха годишно, изчислява международен екип учени в Nature.

По-конкретно, става дума за скали като базалт, които съдържат силикати. Тези минерали реагират с _CO2 от въздуха при изветряне във влажни условия. В процеса въглеродът се превръща в бикарбонатни йони (^HCO3-), които в крайна сметка достигат океана чрез оттичане на дъждовна вода. Там част от въглерода се превръща в калциев карбонат (_CaCO3) в черупки, ракообразни и корали, а когато те умрат — накрая се отлага на морското дъно.

„В природата този процес е много бавен“, каза биологът Иван Янсенс (UAntwerpen), който е сътрудничил по изследването. „Но можем да ускорим изветрянето, като смелим скалните отломки на много ситно, което позволява на повече силикати да взаимодействат с _CO2.“ Изследователите виждат в този подход начин за премахване на въглерод от атмосферата в голям мащаб и така да се забави глобалното затопляне.

Без конкуренция

Според техните изчисления потенциалът на технологията е най-голям в Китай, Съединените щати и Индия — страни с много големи площи земеделска земя и, неслучайно, най-големите източници на парникови газове. В Европа възможностите са по-ограничени поради по-малката земеделска площ. Все пак петте държави с най-голям потенциал — сред които Германия, Испания и Полша — биха могли да отнемат от въздуха около една трета от годишния европейски _CO2.

„Голямото предимство е, че не се налага да избирате между използването на земята за храна, енергийни култури или гора“ — биологът Иван Янсенс (UAntwerpen)

Учените посочват, че потенциалът на ускореното изветряне е сходен с този на по-известни техники, като (въз)залесяване, въвеждане на повече органична материя в земеделските почви и отглеждане на енергийни култури, съчетано с улавяне и съхранение на въглерод. „Голямото предимство тук е, че няма конкуренция за земя“, казва Янсенс. „Не се налага да избирате дали да използвате земята за храна, енергийни култури или гора. Защото и на „наторените“ почви можете да произвеждате храна. Тъй като добавяте и други микроелементи като цинк и селен, и тъй като минералите също помагат срещу стрес от засушаване и подкиселяване, дори очакваме положителен ефект върху производството на храни.“

Тухла и бетон

Технологията не е съвсем нова. Каменно брашно вече се използва като подобрител на почвата в биологичното земеделие, наред с други приложения. „Разликата е в мащаба“, казва Янсенс. „Приемаме годишна норма на внасяне от 40 тона на хектар.“ Откъде да дойде целият този каменен прах? „Няма намерение да се добива масово силикатсъдържаща скала специално за тази цел“, казва Янсенс. „Но в световен мащаб са налични големи количества отломки като страничен продукт от добива. Също така някои остатъци от металургията и дори натрошена тухла и бетон са напълно използваеми.“

Колко би струвало това? Изследователите оценяват, че в зависимост от разходите за труд и енергия по държави, премахването на един тон _CO2 от въздуха чрез ускорено изветряне би струвало между 75 и 250 долара, и че тази цена ще намалява, когато техниката се прилага по-широко. Според прогнозите на Световната банка цената за отделяне на един тон _CO2 ще бъде 100 до 150 долара до 2050 г. В такъв случай технологията би станала печеливша на много места, най-бързо в нововъзникващи страни като Индия, Китай, Индонезия и Бразилия.

Голяма несигурност

Учените определиха потенциала на ускореното изветряне въз основа на лабораторни изпитвания и модели. Лабораторните изпитвания включват наблюдение колко бързо скалите изветряват в почвени смеси за саксии и колко въглерод се съхранява в процеса. Моделите, наред с друго, отчитат площта на земеделските земи и близостта до подходяща скала — няма много смисъл да се превозват скални отломки на хиляди километри. „Несигурността е огромна“, признава Янсенс. „Отчайващо се нуждаем от полеви изпитвания, за да разберем по-добре колко бързо протичат тези процеси на практика и как можем да ги ускорим.“

„Дори и да сведем _{CO2 emissions} до нула до 2050 г., вече не можем да задържим затоплянето под два градуса по Целзий“, казва Янсенс. „За това ще трябва да отстраним излишния _CO2 от въздуха. Според IPCC — до 10 милиарда тона годишно през втората половина на този век. Ще ни трябват всички възможни техники за това. Колкото по-рано започнем да го правим, толкова по-малка е вероятността затоплянето да премине опасни повратни точки.

Organifer каменно брашно

В нашия асортимент имаме разнообразие от различни каменни видове. Така и лавовото брашно — басалтово брашно и лавовият прах съдържат силикати и допринасят за свързването на Co2.